Постинг
05.06.2009 13:57 -
Всяка жена е суетна
Автор: lapidary
Категория: Изкуство
Прочетен: 1392 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 05.06.2009 14:08
Прочетен: 1392 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 05.06.2009 14:08
На една пуста маса има червена ябълка, нож и изгнило парче свинско месо. До масата имаше отворен прозорец.
Навън бе нощ.
Хладен вятър насищаше масата с фригидност - нали тя бе "жена" на постмодернизма. Звездният блясък огряваше красотата й - масата се ласкаеше. Всяка глупава "жена" на постмодернизма умира или от суета или от самозаблуда. Фалическата абстиненция е самозаблуда - жената е създадена за удоволствия. Развратната охота, с която тялото й поглъща звездната светлина, е суетата. Така умира жената - с "буря" и "блясък". Като чу за смърт ножът се насочи към центъра на масата /мислеше си, че там е сърцето й, но там бе пикочния й мехур/. Усетил острия мирис на женска физиология ножът се върна на обичайното си място - в дясно/масата бе от онези кръглите - жената на постмодернизма е "кръгла"/.
Масата имаше рак на гърдата и затова имаше само една червена ябълка. Пребледнялото от острия вятър/ който се бе разгневил от масовата женска фригидност/ парче свинско помисли, че ябълката е червена, защото страда от еритрофобия. Имаше основания, защото жените на постмодернизма са освен суетни, и доста лицемерни, за гърдите им да не говорим. но не бе това причината на червената гръд - тук ножът позна. Той усети, че ябълката е зачервена от стискане. Това бе сигурно, но въпросът сега се променяше - кой бе стискал ябълката - дали Мъжът или самата Жена. Дали това бе плътската червенина/защото ако жената не изпитва удоволствие, то плътта й определено/ или аленото на деструктурализма - жената е най-саморазрушителната единица на обозримия свят - това трябва да се възприема като слабост. Изводът е, че се натрупаха прекалено много въпроси и вятърът/който тайно искаше да обладае сочната черешова дървесина на Женственото, на женското, на животинското, чувстваше как тя се правеше на недостъпна/ се ядоса. Превърна се в агресия и счупи стъклото на стария прозорец, който всъщност бе стар мъж и като такъв бе превъзмогнал ефимерната и безсмислена Женственост. Бе горд от това - мъжете са горди същества.
И тъй старият мъж пострада, изгни като къс месо, заради една претенциозна жена, която от трясъка се стресна. Тогава масата призна на Мъжествения вятър, че за червенината е виновна жената на архемодернизма - Ева. Архе - жената е изкусена, пост - жената е фригидна - Жената е най-противоречивата Единица на обозримия свят/това е вече порочност/. Това е целият сексапил на жената.
Като чу за секс ножът тръгна към центъра на масата, защото си мислеше, че там е влагалището й - влажно черешово разпятие, но там все още бе пикочния й мехур. Жената освен Венера Милоска е и физиология, която не "функционира". Ножът разбра това/макар и късно/ и от желание се превърна в Агресия - заби се в ябълката. От нея потече мляко, което еротично се разтече по черешовите квадрицепси на стегнатите бедра на пустата маса. Заради този екстаз ябълковата плът се окисли, изгни, изсъхна, повехна, а ножът бе прибран от жената - домакиня, чиято функция е да робува. Жените са робини, сексуални наложници, макар и постмодернистични - все пак одалиски/какво ли разбира една жена от постмодернизъм?/.
Така върху масата остана само изгнилото парче свинско месо. Вятърът си бе отишъл, прозорецът бе счупен... Масата бе пуста с парче гнила плът. Жената и без това често си мисли, че мъжът е свиня... но въпреки това му се отдава, покорява, тя го целува, тя му робува, страхува се от него и в най-феминистичните си утопии. Така, че нищо не й пречи на женската плът физиологично и патетично да се задоволи с гнило свинско. И тя го направи - бързата кучка, ей така, най-безцеремонно пред всички звезди/ а propos жената винаги се излага, без да се усеща/.
Такава постмодерна оргия бе това, че после и крепостната жена-домакиня с цялата си фанатична отдаденост на битието не успя да изчисти тази свинщина.
Навън бе нощ.
Хладен вятър насищаше масата с фригидност - нали тя бе "жена" на постмодернизма. Звездният блясък огряваше красотата й - масата се ласкаеше. Всяка глупава "жена" на постмодернизма умира или от суета или от самозаблуда. Фалическата абстиненция е самозаблуда - жената е създадена за удоволствия. Развратната охота, с която тялото й поглъща звездната светлина, е суетата. Така умира жената - с "буря" и "блясък". Като чу за смърт ножът се насочи към центъра на масата /мислеше си, че там е сърцето й, но там бе пикочния й мехур/. Усетил острия мирис на женска физиология ножът се върна на обичайното си място - в дясно/масата бе от онези кръглите - жената на постмодернизма е "кръгла"/.
Масата имаше рак на гърдата и затова имаше само една червена ябълка. Пребледнялото от острия вятър/ който се бе разгневил от масовата женска фригидност/ парче свинско помисли, че ябълката е червена, защото страда от еритрофобия. Имаше основания, защото жените на постмодернизма са освен суетни, и доста лицемерни, за гърдите им да не говорим. но не бе това причината на червената гръд - тук ножът позна. Той усети, че ябълката е зачервена от стискане. Това бе сигурно, но въпросът сега се променяше - кой бе стискал ябълката - дали Мъжът или самата Жена. Дали това бе плътската червенина/защото ако жената не изпитва удоволствие, то плътта й определено/ или аленото на деструктурализма - жената е най-саморазрушителната единица на обозримия свят - това трябва да се възприема като слабост. Изводът е, че се натрупаха прекалено много въпроси и вятърът/който тайно искаше да обладае сочната черешова дървесина на Женственото, на женското, на животинското, чувстваше как тя се правеше на недостъпна/ се ядоса. Превърна се в агресия и счупи стъклото на стария прозорец, който всъщност бе стар мъж и като такъв бе превъзмогнал ефимерната и безсмислена Женственост. Бе горд от това - мъжете са горди същества.
И тъй старият мъж пострада, изгни като къс месо, заради една претенциозна жена, която от трясъка се стресна. Тогава масата призна на Мъжествения вятър, че за червенината е виновна жената на архемодернизма - Ева. Архе - жената е изкусена, пост - жената е фригидна - Жената е най-противоречивата Единица на обозримия свят/това е вече порочност/. Това е целият сексапил на жената.
Като чу за секс ножът тръгна към центъра на масата, защото си мислеше, че там е влагалището й - влажно черешово разпятие, но там все още бе пикочния й мехур. Жената освен Венера Милоска е и физиология, която не "функционира". Ножът разбра това/макар и късно/ и от желание се превърна в Агресия - заби се в ябълката. От нея потече мляко, което еротично се разтече по черешовите квадрицепси на стегнатите бедра на пустата маса. Заради този екстаз ябълковата плът се окисли, изгни, изсъхна, повехна, а ножът бе прибран от жената - домакиня, чиято функция е да робува. Жените са робини, сексуални наложници, макар и постмодернистични - все пак одалиски/какво ли разбира една жена от постмодернизъм?/.
Така върху масата остана само изгнилото парче свинско месо. Вятърът си бе отишъл, прозорецът бе счупен... Масата бе пуста с парче гнила плът. Жената и без това често си мисли, че мъжът е свиня... но въпреки това му се отдава, покорява, тя го целува, тя му робува, страхува се от него и в най-феминистичните си утопии. Така, че нищо не й пречи на женската плът физиологично и патетично да се задоволи с гнило свинско. И тя го направи - бързата кучка, ей така, най-безцеремонно пред всички звезди/ а propos жената винаги се излага, без да се усеща/.
Такава постмодерна оргия бе това, че после и крепостната жена-домакиня с цялата си фанатична отдаденост на битието не успя да изчисти тази свинщина.
